Archive for the ‘Дивани-новини и модерни дизайнерски решения’ Category
При Токуджин Йошиока всичко не е както при хората. Креслата той изпича в пещ и ги отглежда от кристали. Тази година за компания Moroso японецът е измислил кресло, което може и даже трябва да се мачка.То се нарича доста високопарно — Memory, памет. Йошиока е свикнал да борави с философски категории.
За Memory е използван нов материал: специално за това кресло дизайнерът е изобретил странна смес от памук и алуминий, преработен от вторични суровини. Този материал съчетава в себе си здравина и гъвкавост. В разглобен вид креслото изглежда като табуретка, плюс към която върви някаква безформена купчина. Именно тя и трябва да се превърне в чудноват калъф. Към креслото се прилагат инструкция и снимка, илюстриращи всички стадии на смачкването му. След това в него трябва да се седне: то приема формата на седящия. И я съхранява. До следващия посетител. Формата на креслото може да се променя, а значи автор на дизайна в крайна сметка става този, който седи в креслото. Ето такъв интересен индивидуализиран подход. Дизайнерът казва, че се е вдъхновявал от законите на природата, където всичко тече, всичко се променя, ако вярваме на древногръцкия философ Хераклит.
Това извито диванче е новината на компания B&B Italia. Замисълът е на дизайнерката Патриша Уркиола и за първи път е показано в шоурума на марката в рамките на Milano Design Week, серията извънизложбени мероприятия, които съпровождат Миланския мебелен салон. Диванът може да бъде изпълнен в модерния виолетов цвят. Да, забравихме да ви го представим –казва се това чудо-мебел Bend sofa.
Уркиола казва, че четири години се е мъчила над това да направи диван без една права линия.Всъщност я затруднявала не толкова естетиката, колкото научния подход. Във фабриката B&B Italia решили да разучат как все пак трябва да се седне ,за да бъде действително удобно. За да седиш часове и да не изпитваш дискомфорт. За това наели група доброволци и ги накарали да седят,седят и още ..да седят. Старателно фиксирали удобните положения. И въплътили идеята в дивана Bend sofa –тук има много падинки, вдлъбнатинки, хълмчета. Облегалката има различна дълбочина, а седалката различна височина. Така всеки може да намери единствено вярното, своето място. Диванът е модулен, блоковете може да се разместват в нужната последователност и да нарастват до безкрайност.
От представените на шведския панаир на дизайна Stockholm 2011 ние искаме да отделим един експонат на фабрика Offecct, който според нас се отличава по оригиналната и смела работа с формата и цвета. И не само това си струва да отбележим, разглеждайки универсалния диван Grand, който е проектирала младата шведска дизайнерка Monica Forster.
Преди всичко Grand е многофункционален диван и не само от гледна точка на увеличаване броя на спалните места. Преместваната кушетка е направена по такъв начин,че се възприема като отделен предмет от мебелировката в интериора. Стилистично тя изглежда по-скоро като част от коплект мека мебел, а не като част на един диван. При това, ако трябва да се направи една голяма спална софа, няма проблем.
Както разказва за своето творение Monica Forster, първоначалната идея е била да се създаде не просто диван, а мебел, която ще помогне свободно да се зонира пространството и за функционално разпределение на помещението, и за естетично преобразуване на интериора в стаята. В началото идеята била материализирана в мащаб на модел, където Форстер интензивно работела, за да създаде формата, която ще предаде усещането за свобода.Трябва да отбележим,че хрумването й е успяло.
Обърнете внимание, че дясната половина на дивана напълно е направена така, че да предразполага не да седите на нея,а да полегнете. По-строгата лява половина при това не е в дисонанс. Това е нормално, когато хората почиват (в рамките на приличието) е в това положение, което им е по-удобно в даден момент.
Цялата конструкция на каркаса на дивана Grand е произведена от неръждаема стомана. Меките седалки, облегалки и подлакътници от формована пяна, тапицирана с изкуствен рошав плат със здравина, сравнима с най-добрите образци на изкуствената кожа. Как се казва тази приятна на вид тъкан на тапицерията, мениджърите на фабриката Offecct не съобщават,макар че казват,че това не е секретна информация. Когато диванът постъпи за продажба на пазара на ЕС, всички технологични сведения ще присътстват в търговските анотации.
Някои енциклопедии твърдят, че европейският диван води началото си от обикновената дървена пейка. Независимо от това думата „диван“ е явно от персийски произход, обаче „софа “ – от турски. Първите истински меки кресла и дивани, напълнени с вълна, се появили към средата на пищния XVII век, когато суровото Средновековие било забравено. Кушетката е един от най-старите видове дивани. Това е дълга, тапицирана с плат или кожа седалка с регулируем наклон на възглавието. Когато погледнете дивана веднага ви става ясно, че той е получен от стола. Родството издават изящните, тънки крака. До средата на XVIII век диваните били разпространени и в Европа и европейските колонии. А класическото френско канапе съвършено не прилича на кушетката, макар че също е родствено на стола. На изящните, обикновено дърворезбовани крака се крепи също такава дърворезбована рамка. Канапето има дълги, по цялата дължина облегалка и седалка. Формата му навежда на мисълта, че няколко гърба на стола са съединени заедно. На канапето е прието да се седи, а на кушетката обикновено непринудено полулежали светските красавици.
Софата е нисък, малък, изключително благоприятстващ блаженство диван, който е дошъл при нас от мюсюлманския Изток. Софата е покрита с ярка тапицерия от плат или кожа. На дивана се разполагат солидни мебелни възглавници. Първоначално те били с пълнеж от вълна или от конски косми, но след това се появили стоманените пружини. И ето вече повече от век и половина човечеството, блаженствайки в минути на отдих, се обляга на такива възглавници.Отначало външно сдържаният Запад предпочита да седи на софата, а не да лежи. Ето защо очите ни днес се радват на разнообразните видове мека мебел, оборудвани с облегалки като на креслата, отделени със своего рода мека масичка. Но постепенно идеята да се лежи на дивана печели. Откакто европейците започнали да лежат и дори спят на диваните, те се трансформирали до неузнаваемост. Разбира се, в холовете се запазили класическите салонни дивани . Към тях дори добавили шикозни стилизации, подобни на диваните „Версаче“ в духа на, да речем, на Луи XVI, с цялата му блестяща парадна атрибутика.
Свой принос внесли и привържениците на нови материали, създаващи изящни конструкции от хромирани тръби и черни или цветни кожени възглавници, от шперплат и дори надуваеми модули. Салонният диван има все пак за цел да радва очите и да вдъхва респект обаче, както и офисният му събрат, декориращ интериора на заседателните зали и кътовете за почивка.Но затова в голям брой се размножили изцяло нови разновидности дивани, основната задача на които е да осигурява удобно спално място,при това не само за случайни гости за една нощ, но и за собственика на къщата. Какво да се прави, разходите за урбанизация не позволяват на мнозина да разположат в апартамента си няколко спални, затова холът през нощта се превръща в спалня. В същото време да се комбинират диванът и леглото не е лесно. Леглото има широко ложе,на което е удобно да се лежи не само сам, но и заедно с някой друг. А на дивана за да се седи удобно, облегнат назад, такава ширина не е необходима. Освен това, широкото ложе заема достатъчно много място.Поради това вече в началото на ХХ век се появяват разтегателните дивани. Техните разновидности в действителност и определят голяма част от съвременния пазар на дивани.
![]()
Новият модел Wave на немската фабрика Werther die Möbelmanufaktur предизвиква интереса, както на професионалистите, така и на обикновените посетители на Кьолнската изложба imm cologne. Компанията Werther, известна вече над 90 години, се слави с превъзходен дизайн и високо качество на своите мебели. Опирайки се на традициите, компанията произвежда широк моделен диапазон меки мебели в духа на съвременните тенденции.
Новият диван Wave, създаден от немския дизайнер Ян Армгардт (Jan Armgardt), прекрасно се вписва в произвежданите от фабриката мебели: съвременния комфортен дизайн, строгия минималистичен силует, висококачествени тапицирани материали. Обаче такива обикновени дизайнерски методи, като асиметричната композиция и вълнообразната вдлъбнатина в седалката, отделят модела Wave на фона на другите просто добри дивани. Оригиналното решение превръща дивана в многофункционален предмет от мебелировката, който може да се нагоди към твоите нужди.
![]()
Парите в много отношения могат да направят вашия живот възхитителен. Но казват, че го правят щастлив не самите пари, а тяхното количество. Художникът Джони Суинг неотдавна е намерил за тази идея ново превъплъщение. Той е създал цял бизнес, основан на това преобразование. Джони събрал монети с различна стойност и размери за да създаде… превъзходна колекция мебели. Последното попълнение на тази колекция станала блестящата скулптурна мебел “All the king`s men“.
Например този гланциран и сексуален диван ще ви помогне да усетите блясъка и разкоша във вашия собствен дом. Създаването на такъв шедьовър на дизайнерското оформяне в интериора, състоящ се от множество заварени една към друга монети, е отнело много време. Обаче може смело да заявим, че щом се появи този диван в дома ви, то ще стане един от най- важните предмети от интериора. Спомагателната рамка от стоманени прътове придава на всички монети образ на диван. Да си играе с такава форма на художника са позволили монети на обща стойност над хиляда долара. Като краен резултат се получило удивително визуално въплъщение на метафоричната концепция. Размерите на дивана са: 2.46 х 1.32 х 0.71 м. Това уникално място за почивка може да се види в лондонската галерия Rabih Hage Gallery.
Традиционно за родина на съвременните дивани смятат Близкия Изток, което показва произходът на името на този вид мебел: според най-разпространената версия думата «диван» е с персийски произход. Означава « книга за сметки» или «канцелария» и произхожда от думата «давана» – записвам. Обаче какво общо имат мебелите? Работата е там, че в арабските канцеларии покрай стените се разполагали ниски пейки, тапицирани с мек плат. С течение на времето думата «диван» се употребявала и за тези меки пейки.
Разбира се това е само една от версиите. Думата «диван» се среща в различни езици и има множество неродствени значения. Например пак в Близкия Изток с думата «диван» обозначават също сборник с лирически стихотворения на един автор. В някои страни (например в Турция) диван – това е държавен съвет, в други – ведомство, занимаващо се със съдебни дела. Между другото даже в родствените славянски езици думата има различни значения. В белоруски език «диван» – това е килим, а самият диван се нарича със заимстваното от френски «канапе». В Древен Рим диван се е наричала тържествената церемония за встъпване в длъжност, по-късно тази дума съотнасяли с встъпването в длъжност на лице, управляващо страната. Обаче въпреки че в Древен Рим обичали да седят на трапезата и да водят беседи лежейки, за създаването на нещо приличащо на съвременния диван римляните, така и не се досетили.
Разбира се, че е сложно да се отговори на въпроса за произхода на дивана, нали хората винаги са се стремили към създаването на удобни за почивка мебели и в различни страни са могли едновременно да се създават функционално аналогични предмети на мебелното производство. И все пас се смята, че първите дивани са се появили на Изток още през Средновековието, а вече близо към края му получили разпространение и в Европа. При това европейските дивани и техните източни предци се отличавали както по външен вид, така и по предназначение. Ако на Изток са били разпространени ниски широки и меки дивани, удобни за лежане, то в Европа на диваните предпочитали да седят, затова ги правели по –твърди и тесни, а с времето добавили удобна за седене облегалка. Впрочем и тук не всичко е така еднозначно, нали към диваните отнасяме доста различни предмети мебели. Това са и кушетки, които са твърди,но все пак са предназначени за лежане.Това са и малките изящни канапета, на които да се лежи не било прието. Към диваните причисляваме също и широката равна тахта/отоманка/, приличаща повече на спален креват и меката приспиваща софа с удобни възглавници.
Много хора смятат, че неотделимо свойство на дивана е неговата способност за трансформация. Това свойство се появило отдавна: в края на XVII век много произвеждани във Франция дивани имали подвижни части, позволяващи, например да се удължат седалките за сметка на повдигане на подлакътниците.
![]()
Съвременният диван в минималистичен стил с гладка сива повърхност е класически представител на съвременността – безлика и скучна. Обаче когато намерим време да поседнем на този диван, забелязваме, как започва да става нещо просто възхитително. Ако двама човека седят на различните краища на дивана, около тях започват да «растат» сини цветя. Синият шаблон обозначава, че хората се намират на разстояние един от друг. Но със сближаването на хората започват да стават чудеса – на картина възникват едно след друго розови листенца, отбелязващи тяхната близост.
Даденият модел на диван представлява визуален превод на това, как се отнасяме един към друг и използваме мебелите за „преводачи” на чувствата ни. При неговото създаване били използвани най-новите светоизлъчващи (Electrolumiscent) технологии в съчетание с чувствителни материали на визуализация, които се активизират в зависимост от това къде човек сeди на дивана.
Дизайнерът е Danielle Sobik.
Диванът „Честърфилд“- това име предизвиква във въображението много асоциации: кълба дим, кабаре, класическите филми от 1940-те години, строго облечени ганстери. Независимо от вашето въображение за дивана, диванът „Честърфилд“ излъчва изисканост, разкош и елегантност. Отличителните особености в дизайна на меките мебели „Честърфилд“са направили дивана популярна и търсена част от меката мебел в продължение на повече от век.
Най- отличителен елемент в дизайна на дивана са полегатите странични плоскости, по височина еднакви с облегалката на самия диван. Към това следва да се добави,че самобитността на дивана се определя от ярко изпъкващите шапки на тапицерските гвоздеи, което поставя определен акцент върху тапицерията , а също така и върху дълбоките седалки. Тези особености насочват към строгостта и мъжествеността на дизайна на дивана и самият диван е отражение на класическия стил. Даже ако мислим как ще изглежда диванът „Честърфилд“ в домове с традиционен декор, то си струва да се отбележи, че много често диваните в стил „Честърфилд“ днес се използват и в съвременни жилищни помещения, даже в офиси.
Тъй като в дивана се използва не толкова много дървесина, основно това са краката на дивана, те като правило са направени от червено дърво, вишна, орех. Вие можете да намерите „Честърфилд“ с различни тапицерски материали, но кожената тапицерия е предпочитан избор за този предмет от мебелировката, кожата на дивана „Честърфилд“ се използва в една еднотонна гама в традиционно черно, кафяво, бордо, сиво и бяло. По-евтините дивани са покрити с винил и имат същите цветове, както и произведените от кожа. Също е достъпна памучната тапицерия в неутрални или дънкови цветове. Диванът основно изпълнява своето предназначение за седене и да се спи на него не е много комфортно. Обаче тъй като диванът е надживял десятилетия промени на стиловете , този малък недостатък няма да остави равнодушен истинския ценител на класическия дизайн.
Пола, която има отдясно това, което и отляво,навява тъга, рокля, на която са си на място и двата ръкава, може да се оправдае само с жестокостта на нашите студове. А креслата и столовете се държаха до последно, но май и те се предават: все по-често сред новостите започнаха да срещат ако не кривокраки и куци, то определено обезобразени. Ето ти диван – половината облегалка по-висока, половината облегалка по-ниска, там пък кресло – един подлакътник има, друг няма, или пейка – отдясно на рае, отдясно на цветенца.
Може би просто обикновеният човек се е „изкривил” и той повече не е симетричен, както преди?
Създай си кумир
Салвадор Дали се досетил, че на „изкривените хора” им трябва „едноръка“ мебел. „Жена с глава от рози“.
Неподправена тревога и желание да се добера до истината ме накараха да потърся първите признаци на това „изкривяване”
За мой ужас се оказа, че това не е започнало от вчера.
Например да вземем стол от епохата на модерна. Майсторите, които са го правили, не се смущавали, че тук ще седне човек с практически симетричен гръб, те взели и превърнали облегалката на стола във вълна, която се вдига от едната страна и спуска от другата.
Какво са искали е ясно –столът да не изглежда като кол, забит в бягащата като вълна лента, за да не погуби декоративния ритъм на дома, за който бил предназначен.Така нашата телесна симетрия подменили с красотата.
А след това я подменили с идея. Alchimia в началото на осемдесетте по желание на Алесандро Мендини произвела на бял свят кресла и дивани, които страхотно напомнят сегашните модерни блузки – когато отдясно е крепдешин на турски краставички, а отляво сатен на капки.
Освен блузки те напомнят мозайка, която е събрало упорито, но бездарно дете. Може да ви се стори, че всичко това е само за да дразни хората, но не е така .
Това е за да се размърдат творческите сили, дремещи в потенциалните потребители на маси и столове – всички тези триъгълници, пръчици, решетчици, от които се и състои украсата на тези вещи, не са прикрепени здраво към корпуса и собственикът може да им променя местата по свое усмотрение. А комплектът им е такъв, че колкото и да се стараеш, няма да направиш с тях симетрична композиция. И това не от някаква проклетия, а за да не се успокоява човекът, създавайки нещо привично за окото, а да премества,премества без умора парчетата, в общи линии да твори…
Ние ще разрушим старото
А как архитектите сега разтърсват нашите мебели, направо е пълен ужас. Всеки знае, че в наши дни главната дума за архитектурния критик е „деконструктивизъм“. Когато тази дума се чува относно архитектурата, то ти се струва, че това е разрушение, което в общи линии е правилно. Архитектите-деконструктивисти разрушават напълно- само че не сградите, а формата.
Ако привичната форма на дома – е кутийка, то те непременно я разделят на парчета, ако за окото е привлекателна пирамидата,то те ще оставят от нея само парчетата и ще напъхат нещо в тях.
Затова не могат да търпят затворени обеми, нито статика. И тези деструктивни нападки върху формата не им пречат много и успешно да строят, както и да правят вещи.
Например австрийската група Coop Himmelb(l)au строи по цял свят, а между другото изкорубва мебели. Не съобразяват със старите авторитети, нито със симетрията.
Те създали креслото Vodol, приличащо на каруца, разпаднала се по пътя от пазара. И ако не знаете, че това е римейк на знаменитото „Удобно кресло“ на Ле Корбюзие, няма да се досетите. Но на тях им се е приискало не само да се подиграят на старите авторитети, но и да покажат, че съвсем не е задължително дясната част на креслото да е непременно като лявата.
А Заха Хадид – най-известната жена архитект на съвременния свят, с всяка своя постройка доказва,че зданието може да има всякаква форма. Не просто кръгла, квадратна, триъгълна, а въобще всякаква – такава, че с една дума не можеш да определиш. Нейните сгради разнообразяват мегаполиси, сред които Лондон, Рим, Пекин, Копенхаген, Мадрид и др.
Същото е и с нейните дивани, които тя е създала за Sawaya & Moroni. На какво само те приличат – на сталактити, сталагмити, на застинали потоци лава, на експлодирала геологическа порода, но само не на дивани и кресла, каквито те обикновено се представят от онези, които виждат в тях отливка на човешкото тяло.
















